11 sept 2012, 10:46  

Монолог на един Мъж

1.2K 0 20

"Лудо вино бях...

нито капка от мен не опита"

                                                Kadife

 

Не всяка жажда с вино се гаси.

Не всяка обич е достоен епос.

Не си ми блян. И моят сън не си.

И между нас е недостъпна крепост.

 

Не ме очаквай - бледа сянка си.

Дори в темел не искам да те вграждам.

Че твоят огън вятър го гаси -

до мен достигат не искри, а сажди.

 

Жестоки думи казвам в този час.

Но аз не мога в обич да се вричам,

когато в моята душа е мраз.

Не ме очаквай. И простѝ, момиче.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красива изработка на стиха!!
  • Много добро!
  • Да, Вятърко, финалът казва, че дори да оцени достойнствата ти един мъж, пак може да не те обикне - ти си оставаш слабото пламъче, което не може да разпали пожар в сърцето му. И никой не е виновен...

    Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат и коментират.
  • Ели, браво! Прекрасно стихотворение." А ти си по- невинна от кокиче."Толкова много ми хареса.Поздрав!
  • Жажда за обич и много болка! Чудесно стихотворение, Ели!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...