Монолог на един Мъж

Поэзия » Любовная

1.2K 0 20

"Лудо вино бях...

нито капка от мен не опита"

Kadife

Не всяка жажда с вино се гаси.

Не всяка обич е достоен епос.

Не си ми блян. И моят сън не си.

И между нас е недостъпна крепост.

Не ме очаквай - бледа сянка си.

Дори в темел не искам да те вграждам.

Че твоят огън вятър го гаси -

до мен достигат не искри, а сажди.

Жестоки думи казвам в този час.

Но аз не мога в обич да се вричам,

когато в моята душа е мраз.

Не ме очаквай. И простѝ, момиче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Adri (Йордан)

Красива изработка на стиха!!

2012-09-18T14:43:00+03:00
AURA- (Аура)

Много добро!

2012-09-18T14:41:15+03:00
voda (Елица Ангелова)

Да, Вятърко, финалът казва, че дори да оцени достойнствата ти един мъж, пак може да не те обикне - ти си оставаш слабото пламъче, което не може да разпали пожар в сърцето му. И никой не е виновен...

Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат и коментират.

2012-09-12T01:45:02+03:00
vyatur13 (Елена)

Ели, браво! Прекрасно стихотворение." А ти си по- невинна от кокиче."Толкова много ми хареса.Поздрав!

2012-09-12T00:52:30+03:00
странница (Сеси)

Жажда за обич и много болка! Чудесно стихотворение, Ели!

2012-09-12T00:41:06+03:00