11.09.2012 г., 10:46  

Монолог на един Мъж

1.2K 0 20

"Лудо вино бях...

нито капка от мен не опита"

                                                Kadife

 

Не всяка жажда с вино се гаси.

Не всяка обич е достоен епос.

Не си ми блян. И моят сън не си.

И между нас е недостъпна крепост.

 

Не ме очаквай - бледа сянка си.

Дори в темел не искам да те вграждам.

Че твоят огън вятър го гаси -

до мен достигат не искри, а сажди.

 

Жестоки думи казвам в този час.

Но аз не мога в обич да се вричам,

когато в моята душа е мраз.

Не ме очаквай. И простѝ, момиче.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красива изработка на стиха!!
  • Много добро!
  • Да, Вятърко, финалът казва, че дори да оцени достойнствата ти един мъж, пак може да не те обикне - ти си оставаш слабото пламъче, което не може да разпали пожар в сърцето му. И никой не е виновен...

    Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат и коментират.
  • Ели, браво! Прекрасно стихотворение." А ти си по- невинна от кокиче."Толкова много ми хареса.Поздрав!
  • Жажда за обич и много болка! Чудесно стихотворение, Ели!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...