12 dic 2025, 17:37

Монолог на горския човек

57 0 0

Част от стихосбирката "Оправдание за съществуване", наградена с приза "Владимир Башев" за 2025 г.

 

Монолог на горския човек

 

Ще оставя за кратко живота, ще затворя очите -
под товара от скръб ще поискам почивка.

 

Умът ми нека да пусне всички думи невнятни
по реката от време като прах необятен.

 

Ръцете нека разтворят наранените шепи -
в монотонната нощ всеки сън да е пепел.

 

Щом душата е вечна, светлина ще посея
и в нощта ще се раждам, и в нощта ще живея.

 

Аз прегръщам зората като крехка отмора -
нека в бавния час моят грях се разтвори.

 

Да възкръсне денят, за да тръгна по брода,
като горската сянка нека дишам свободно.

 

Нека в камъка счупя на омразата меча,
да не търся Човека, а да искам човечност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Денис Олегов Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Произведението е включено в:

Оправдание за съществуване 🇧🇬

Оправдание за съществуване
928

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...