12 дек. 2025 г., 17:37

Монолог на горския човек

58 0 0

Част от стихосбирката "Оправдание за съществуване", наградена с приза "Владимир Башев" за 2025 г.

 

Монолог на горския човек

 

Ще оставя за кратко живота, ще затворя очите -
под товара от скръб ще поискам почивка.

 

Умът ми нека да пусне всички думи невнятни
по реката от време като прах необятен.

 

Ръцете нека разтворят наранените шепи -
в монотонната нощ всеки сън да е пепел.

 

Щом душата е вечна, светлина ще посея
и в нощта ще се раждам, и в нощта ще живея.

 

Аз прегръщам зората като крехка отмора -
нека в бавния час моят грях се разтвори.

 

Да възкръсне денят, за да тръгна по брода,
като горската сянка нека дишам свободно.

 

Нека в камъка счупя на омразата меча,
да не търся Човека, а да искам човечност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Денис Олегов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Произведението е включено в:

Оправдание за съществуване 🇧🇬

Оправдание за съществуване
928

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...