Монолог на горския човек
Част от стихосбирката "Оправдание за съществуване", наградена с приза "Владимир Башев" за 2025 г.
Монолог на горския човек
Ще оставя за кратко живота, ще затворя очите -
под товара от скръб ще поискам почивка.
Умът ми нека да пусне всички думи невнятни
по реката от време като прах необятен.
Ръцете нека разтворят наранените шепи -
в монотонната нощ всеки сън да е пепел.
Щом душата е вечна, светлина ще посея
и в нощта ще се раждам, и в нощта ще живея.
Аз прегръщам зората като крехка отмора -
нека в бавния час моят грях се разтвори.
Да възкръсне денят, за да тръгна по брода,
като горската сянка нека дишам свободно.
Нека в камъка счупя на омразата меча,
да не търся Човека, а да искам човечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Денис Олегов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
