28 ene 2025, 19:09

Монолог на кроткия камък

499 0 0

 

 

Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли

камъка върху нея“ – Евангелие на Йоан, гл. 8, ст. 7

 

 

Безгрешният (в себе си тъй се нарича)

ме хвърли към този, що сторил е грях.

Да съдя кой крив и кой прав – неприлично

ще бъде. В тревата аз кротко лежах.

 

Наведе се, яростно в шепа ме грабна,

без много да мисли, запрати ме с яд.

Ръката не трепна, за миг не отслабна,

прицели се точно като лешояд.

 

Скалата е майка ми. Тя ме научи,

че камък на мястото само тежи.

Но аз се откъртих, това ми се случи.

Дали съм виновен, човече, кажи?

 

Превърна ме брат ти във явна заплаха

и съдник ти стана по божи закон.

Дали е безгрешен, това не разбраха

уплашени птици от близкия клон.

 

А аз профучах и така те уцелих,

че падна ти, сякаш от гръм покосен.

Прости ми! И нека на пясък ме смели

светът на злината, без спомен за мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....