Jan 28, 2025, 7:09 PM

Монолог на кроткия камък

496 0 0

 

 

Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли

камъка върху нея“ – Евангелие на Йоан, гл. 8, ст. 7

 

 

Безгрешният (в себе си тъй се нарича)

ме хвърли към този, що сторил е грях.

Да съдя кой крив и кой прав – неприлично

ще бъде. В тревата аз кротко лежах.

 

Наведе се, яростно в шепа ме грабна,

без много да мисли, запрати ме с яд.

Ръката не трепна, за миг не отслабна,

прицели се точно като лешояд.

 

Скалата е майка ми. Тя ме научи,

че камък на мястото само тежи.

Но аз се откъртих, това ми се случи.

Дали съм виновен, човече, кажи?

 

Превърна ме брат ти във явна заплаха

и съдник ти стана по божи закон.

Дали е безгрешен, това не разбраха

уплашени птици от близкия клон.

 

А аз профучах и така те уцелих,

че падна ти, сякаш от гръм покосен.

Прости ми! И нека на пясък ме смели

светът на злината, без спомен за мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...