Монолог на кроткия камък

„Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли

камъка върху нея“ – Евангелие на Йоан, гл. 8, ст. 7

Безгрешният (в себе си тъй се нарича)

ме хвърли към този, що сторил е грях.

Да съдя кой крив и кой прав – неприлично

ще бъде. В тревата аз кротко лежах.

Наведе се, яростно в шепа ме грабна,

без много да мисли, запрати ме с яд.

Ръката не трепна, за миг не отслабна,

прицели се точно като лешояд.

Скалата е майка ми. Тя ме научи,

че камък на мястото само тежи.

Но аз се откъртих, това ми се случи.

Дали съм виновен, човече, кажи?

Превърна ме брат ти във явна заплаха

и съдник ти стана по божи закон.

Дали е безгрешен, това не разбраха

уплашени птици от близкия клон.

А аз профучах и така те уцелих,

че падна ти, сякаш от гръм покосен.

Прости ми! И нека на пясък ме смели

светът на злината, без спомен за мен!