15 ene 2013, 17:57

Монолог на светлината 

  Poesía » Filosófica
559 0 1

                         

 

                            

                                  Толкова кратко продължи този миг,

                                   изсъхнаха восъчните ми криле

                                   и се стопиха в далечината.

 

 

                                   Ставам отново крехка като какавида

                                    или обикновен гирлянд човешки смях,

                                    шепа прах.

 

 

                                    Ставам гигантски пясъчен часовник,

                                     изтичащ между пръстите на времето,

                                     или надежда вече,

 

 

                                      ставам добре скроена риза спомени -

                                      скрила в пазвата си уплашен врабец

                                      на края на света.

© Янко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??