20 nov 2014, 18:27

Монолог с Ледена

1.4K 0 3

 

Представих си,

 

че БОГ

е жена...

 

...Коленича

пред

нея...

 

...знам

скверно е,

но се

изгубих

в гнева ти.

 

Винаги

ми е

трудно

да

разговаряме

лично.

...

 

Вихрушка

от

спомени

отнася

съня

ми...

 

(Много

си

сладък

миличко,

приличаш

на

невъзпитано

куче)

...

 

Около

теб

винаги

вали

сняг,

скъпа!

...

(Ревнуваш ли...

О,

колко

си

скучен)

 

?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росен Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...Коленича
    пред
    нея..."
    --------------------------------------------------------------------
    Много образен стих, уникални метафори! Любовта е всичко, защото е любов! Това е моят субективен прочит на посланието на твоя стих!
    Поздрави и от мен!
  • Чудесен стих! Подкрепям коментара на Младен.
    Любовта е нещо велико, а ти я възпяваш по свой си - прекрасен начин.
    Неспяща
  • Модерно пишеш, Росене! Но по мъжки хубаво. Идеята ти да си представиш любимата като Бог, а себе си да превъплътиш в куче е доказателство за олицетворяващата любов. И кандидатите за ръката на "Пенелопа", които валят около нея като снежинки. Парадоксална образност. Високо оценявам такова нестандартно мислене, поднесено по един чудесен начин!

    Сърдечен поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...