20 nov 2014, 18:27
Монолог с Ледена
Представих си,
че БОГ
е жена...
...Коленича
пред
нея...
...знам
скверно е,
но се
изгубих
в гнева ти.
Винаги
ми е
трудно
да
разговаряме
лично.
...
Вихрушка
от
спомени
отнася
съня
ми...
(Много
си
сладък
миличко,
приличаш
на
невъзпитано
куче)
...
Около
теб
винаги
вали
сняг,
скъпа!
...
(Ревнуваш ли...
О,
колко
си
скучен)
?
© Росен Иванов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Чудесен стих! Подкрепям коментара на Младен.
Любовта е нещо велико, а ти я възпяваш по свой си - прекрасен начин.
Неспяща -
Модерно пишеш, Росене! Но по мъжки хубаво. Идеята ти да си представиш любимата като Бог, а себе си да превъплътиш в куче е доказателство за олицетворяващата любов. И кандидатите за ръката на "Пенелопа", които валят около нея като снежинки. Парадоксална образност. Високо оценявам такова нестандартно мислене, поднесено по един чудесен начин!
Сърдечен поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
пред
нея..."
--------------------------------------------------------------------
Много образен стих, уникални метафори! Любовта е всичко, защото е любов! Това е моят субективен прочит на посланието на твоя стих!
Поздрави и от мен!