20 nov 2014, 18:27

Монолог с Ледена

1.4K 0 3

 

Представих си,

 

че БОГ

е жена...

 

...Коленича

пред

нея...

 

...знам

скверно е,

но се

изгубих

в гнева ти.

 

Винаги

ми е

трудно

да

разговаряме

лично.

...

 

Вихрушка

от

спомени

отнася

съня

ми...

 

(Много

си

сладък

миличко,

приличаш

на

невъзпитано

куче)

...

 

Около

теб

винаги

вали

сняг,

скъпа!

...

(Ревнуваш ли...

О,

колко

си

скучен)

 

?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росен Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...Коленича
    пред
    нея..."
    --------------------------------------------------------------------
    Много образен стих, уникални метафори! Любовта е всичко, защото е любов! Това е моят субективен прочит на посланието на твоя стих!
    Поздрави и от мен!
  • Чудесен стих! Подкрепям коментара на Младен.
    Любовта е нещо велико, а ти я възпяваш по свой си - прекрасен начин.
    Неспяща
  • Модерно пишеш, Росене! Но по мъжки хубаво. Идеята ти да си представиш любимата като Бог, а себе си да превъплътиш в куче е доказателство за олицетворяващата любов. И кандидатите за ръката на "Пенелопа", които валят около нея като снежинки. Парадоксална образност. Високо оценявам такова нестандартно мислене, поднесено по един чудесен начин!

    Сърдечен поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...