Монолог с Ледена
Представих си,
че БОГ
е жена...
...Коленича
пред
нея...
...знам
скверно е,
но се
изгубих
в гнева ти.
Винаги
ми е
трудно
да
разговаряме
лично.
...
Вихрушка
от
спомени
отнася
съня
ми...
(Много
си
сладък
миличко,
приличаш
на
невъзпитано
куче)
...
Около
теб
винаги
вали
сняг,
скъпа!
...
(Ревнуваш ли...
О,
колко
си
скучен)
?
© Росен Иванов All rights reserved.