Nov 20, 2014, 6:27 PM

Монолог с Ледена

1.4K 0 3

 

Представих си,

 

че БОГ

е жена...

 

...Коленича

пред

нея...

 

...знам

скверно е,

но се

изгубих

в гнева ти.

 

Винаги

ми е

трудно

да

разговаряме

лично.

...

 

Вихрушка

от

спомени

отнася

съня

ми...

 

(Много

си

сладък

миличко,

приличаш

на

невъзпитано

куче)

...

 

Около

теб

винаги

вали

сняг,

скъпа!

...

(Ревнуваш ли...

О,

колко

си

скучен)

 

?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...Коленича
    пред
    нея..."
    --------------------------------------------------------------------
    Много образен стих, уникални метафори! Любовта е всичко, защото е любов! Това е моят субективен прочит на посланието на твоя стих!
    Поздрави и от мен!
  • Чудесен стих! Подкрепям коментара на Младен.
    Любовта е нещо велико, а ти я възпяваш по свой си - прекрасен начин.
    Неспяща
  • Модерно пишеш, Росене! Но по мъжки хубаво. Идеята ти да си представиш любимата като Бог, а себе си да превъплътиш в куче е доказателство за олицетворяващата любов. И кандидатите за ръката на "Пенелопа", които валят около нея като снежинки. Парадоксална образност. Високо оценявам такова нестандартно мислене, поднесено по един чудесен начин!

    Сърдечен поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...