Монолог с Ледена

Поэзия » Белые стихи

1.4K 0 3

Представих си,

че БОГ

е жена...

...Коленича

пред

нея...

...знам

скверно е,

но се

изгубих

в гнева ти.

Винаги

ми е

трудно

да

разговаряме

лично.

...

Вихрушка

от

спомени

отнася

съня

ми...

(Много

си

сладък

миличко,

приличаш

на

невъзпитано

куче)

...

Около

теб

винаги

вали

сняг,

скъпа!

...

(Ревнуваш ли...

О,

колко

си

скучен)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Rimoza (Кръстина Тодорова)

"...Коленича
пред
нея..."
--------------------------------------------------------------------
Много образен стих, уникални метафори! Любовта е всичко, защото е любов! Това е моят субективен прочит на посланието на твоя стих!
Поздрави и от мен!

2014-11-28T09:12:52+02:00
Mouse-Rat (Ана Ненчена)

Чудесен стих! Подкрепям коментара на Младен.
Любовта е нещо велико, а ти я възпяваш по свой си - прекрасен начин.
Неспяща

2014-11-22T18:02:53+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Модерно пишеш, Росене! Но по мъжки хубаво. Идеята ти да си представиш любимата като Бог, а себе си да превъплътиш в куче е доказателство за олицетворяващата любов. И кандидатите за ръката на "Пенелопа", които валят около нея като снежинки. Парадоксална образност. Високо оценявам такова нестандартно мислене, поднесено по един чудесен начин!

Сърдечен поздрав!

2014-11-20T21:59:54+02:00