20 нояб. 2014 г., 18:27
Монолог с Ледена
Представих си,
че БОГ
е жена...
...Коленича
пред
нея...
...знам
скверно е,
но се
изгубих
в гнева ти.
Винаги
ми е
трудно
да
разговаряме
лично.
...
Вихрушка
от
спомени
отнася
съня
ми...
(Много
си
сладък
миличко,
приличаш
на
невъзпитано
куче)
...
Около
теб
винаги
вали
сняг,
скъпа!
...
(Ревнуваш ли...
О,
колко
си
скучен)
?
© Росен Иванов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Чудесен стих! Подкрепям коментара на Младен.
Любовта е нещо велико, а ти я възпяваш по свой си - прекрасен начин.
Неспяща -
Модерно пишеш, Росене! Но по мъжки хубаво. Идеята ти да си представиш любимата като Бог, а себе си да превъплътиш в куче е доказателство за олицетворяващата любов. И кандидатите за ръката на "Пенелопа", които валят около нея като снежинки. Парадоксална образност. Високо оценявам такова нестандартно мислене, поднесено по един чудесен начин!
Сърдечен поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
пред
нея..."
--------------------------------------------------------------------
Много образен стих, уникални метафори! Любовта е всичко, защото е любов! Това е моят субективен прочит на посланието на твоя стих!
Поздрави и от мен!