20.11.2014 г., 18:27 ч.
Монолог с Ледена
Представих си,
че БОГ
е жена...
...Коленича
пред
нея...
...знам
скверно е,
но се
изгубих
в гнева ти.
Винаги
ми е
трудно
да
разговаряме
лично.
...
Вихрушка
от
спомени
отнася
съня
ми...
(Много
си
сладък
миличко,
приличаш
на
невъзпитано
куче)
...
Около
теб
винаги
вали
сняг,
скъпа!
...
(Ревнуваш ли...
О,
колко
си
скучен)
?
© Росен Иванов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудесен стих! Подкрепям коментара на Младен.
Любовта е нещо велико, а ти я възпяваш по свой си - прекрасен начин.
Неспяща -
Модерно пишеш, Росене! Но по мъжки хубаво. Идеята ти да си представиш любимата като Бог, а себе си да превъплътиш в куче е доказателство за олицетворяващата любов. И кандидатите за ръката на "Пенелопа", които валят около нея като снежинки. Парадоксална образност. Високо оценявам такова нестандартно мислене, поднесено по един чудесен начин!
Сърдечен поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
пред
нея..."
--------------------------------------------------------------------
Много образен стих, уникални метафори! Любовта е всичко, защото е любов! Това е моят субективен прочит на посланието на твоя стих!
Поздрави и от мен!