5 mar 2012, 0:31

Монолог с Любовта 

  Poesía » Otra
855 0 5

Аз съм вечната скитница, защото

все теб търся, Любов!...

Аз съм вечната губеща, защото

вярвам, че теб те има, Любов!...

Но пътят е дълъг, а краят - несигурен

и има ли смисъл да мечтая за твойто дихание?...

Когато заспивам, не идваш в съня ми!

Прокрадва се болката, безмълвно сковава душата ми 

в глухо стенание...

 

Превръщам се в блудница, изгубена в нощите,

разкъсвам оковите, продавам сълзите си...

На пътя се спирам, прегръща ме вятърът,

по малко умирам и свършва спектакълът!


Аз бях вечната скитница, защото само теб

търсех, Любов!...

Нарисувах те в стихове, това бе последният мой зов!...



                               04.03.2012г.


 



© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??