5 мар. 2012 г., 00:31

Монолог с Любовта

1K 0 5

Аз съм вечната скитница, защото

все теб търся, Любов!...

Аз съм вечната губеща, защото

вярвам, че теб те има, Любов!...

Но пътят е дълъг, а краят - несигурен

и има ли смисъл да мечтая за твойто дихание?...

Когато заспивам, не идваш в съня ми!

Прокрадва се болката, безмълвно сковава душата ми 

в глухо стенание...

 

Превръщам се в блудница, изгубена в нощите,

разкъсвам оковите, продавам сълзите си...

На пътя се спирам, прегръща ме вятърът,

по малко умирам и свършва спектакълът!


Аз бях вечната скитница, защото само теб

търсех, Любов!...

Нарисувах те в стихове, това бе последният мой зов!...



                               04.03.2012г.


 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...