5 мар. 2012 г., 00:31

Монолог с Любовта

1K 0 5

Аз съм вечната скитница, защото

все теб търся, Любов!...

Аз съм вечната губеща, защото

вярвам, че теб те има, Любов!...

Но пътят е дълъг, а краят - несигурен

и има ли смисъл да мечтая за твойто дихание?...

Когато заспивам, не идваш в съня ми!

Прокрадва се болката, безмълвно сковава душата ми 

в глухо стенание...

 

Превръщам се в блудница, изгубена в нощите,

разкъсвам оковите, продавам сълзите си...

На пътя се спирам, прегръща ме вятърът,

по малко умирам и свършва спектакълът!


Аз бях вечната скитница, защото само теб

търсех, Любов!...

Нарисувах те в стихове, това бе последният мой зов!...



                               04.03.2012г.


 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...