Монолог с Любовта
Аз съм вечната скитница, защото
все теб търся, Любов!...
Аз съм вечната губеща, защото
вярвам, че теб те има, Любов!...
Но пътят е дълъг, а краят - несигурен
и има ли смисъл да мечтая за твойто дихание?...
Когато заспивам, не идваш в съня ми!
Прокрадва се болката, безмълвно сковава душата ми
в глухо стенание...
Превръщам се в блудница, изгубена в нощите,
разкъсвам оковите, продавам сълзите си...
На пътя се спирам, прегръща ме вятърът,
по малко умирам и свършва спектакълът!
Аз бях вечната скитница, защото само теб
търсех, Любов!...
Нарисувах те в стихове, това бе последният мой зов!...
04.03.2012г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени
Радвам се че ви харесва стихът ми!
