Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
5.03.2012 г., 0:31 ч.

Монолог с Любовта 

  Поезия » Друга
849 0 5

Аз съм вечната скитница, защото

все теб търся, Любов!...

Аз съм вечната губеща, защото

вярвам, че теб те има, Любов!...

Но пътят е дълъг, а краят - несигурен

и има ли смисъл да мечтая за твойто дихание?...

Когато заспивам, не идваш в съня ми!

Прокрадва се болката, безмълвно сковава душата ми 

в глухо стенание...

 

Превръщам се в блудница, изгубена в нощите,

разкъсвам оковите, продавам сълзите си...

На пътя се спирам, прегръща ме вятърът,

по малко умирам и свършва спектакълът!


Аз бях вечната скитница, защото само теб

търсех, Любов!...

Нарисувах те в стихове, това бе последният мой зов!...



                               04.03.2012г.


 



© Моника Стойчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??