Mонолог с Морето
загребвах с шепи от тъгата си
и я хвърлях срещу морските вълни,
а те във мен оставяха словата си -
така говорех аз със своите мъгли...
и раждах в себе си дъгите
след дъжд от киселинни празноти.
така получих простотата си
и се научих да поемам тишини,
когато безусловно съществуващи остатъци
оставаха след тежки думи и мълви.
така приучих и душата си
на шумни морски приливи и тихи дълбини,
на отливи във себе си и към тишините си,
когато бродят вън грабители с изпиващи очи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados
Благодаря ви! ...Понакога се чувствам у дома в този сайт
може би и затова съм тук:
