venus (Вечерница или Зорница)
155 1539
27.04.2008 г., 22:15 ч.

Mонолог с Морето 

  Поезия » Философска
849 0 17

 

 

загребвах с шепи от тъгата си

и я хвърлях срещу морските вълни,

а те във мен оставяха словата си -

така говорех аз със своите мъгли...

и раждах в себе си дъгите

след дъжд от киселинни празноти.

така получих простотата си

и се научих да поемам тишини,

когато безусловно съществуващи остатъци

оставаха след тежки думи и мълви.

така приучих и душата си

на шумни морски приливи и тихи дълбини,

на отливи във себе си и към тишините си,

когато бродят вън грабители с изпиващи очи...

 

 

 

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??