Apr 27, 2008, 10:15 PM

Mонолог с Морето

1.3K 0 17

 

 

загребвах с шепи от тъгата си

и я хвърлях срещу морските вълни,

а те във мен оставяха словата си -

така говорех аз със своите мъгли...

и раждах в себе си дъгите

след дъжд от киселинни празноти.

така получих простотата си

и се научих да поемам тишини,

когато безусловно съществуващи остатъци

оставаха след тежки думи и мълви.

така приучих и душата си

на шумни морски приливи и тихи дълбини,

на отливи във себе си и към тишините си,

когато бродят вън грабители с изпиващи очи...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...