venus (Вечерница или Зорница) venus (Вечерница или Зорница)
155
Apr 27, 2008, 10:15 PM

Mонолог с Морето

1.3K 0 17

 

 

загребвах с шепи от тъгата си

и я хвърлях срещу морските вълни,

а те във мен оставяха словата си -

така говорех аз със своите мъгли...

и раждах в себе си дъгите

след дъжд от киселинни празноти.

така получих простотата си

и се научих да поемам тишини,

когато безусловно съществуващи остатъци

оставаха след тежки думи и мълви.

така приучих и душата си

на шумни морски приливи и тихи дълбини,

на отливи във себе си и към тишините си,

когато бродят вън грабители с изпиващи очи...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0