Apr 27, 2008, 10:15 PM
Mонолог с Морето
загребвах с шепи от тъгата си
и я хвърлях срещу морските вълни,
а те във мен оставяха словата си -
така говорех аз със своите мъгли...
и раждах в себе си дъгите
след дъжд от киселинни празноти.
така получих простотата си
и се научих да поемам тишини,
когато безусловно съществуващи остатъци
оставаха след тежки думи и мълви.
така приучих и душата си
на шумни морски приливи и тихи дълбини,
на отливи във себе си и към тишините си,
когато бродят вън грабители с изпиващи очи...
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
бях забравила коя съм, благодаря!!!!!!!!!!!!!!!миа2
-
Толкова топлина ме обля
Благодаря ви! ...Понакога се чувствам у дома в този сайт
може би и затова съм тук: -
Прекрасен стих!Честито Възкресение!Нека има светлина и любов в пътеките ти!Прегръщам те с усмивка!
-
Много е хубаво!!!
Весел празник!!! -
всъщност си доста по-проницателна от мен..Продължавай
-
много е хубаво!
-
Много,много ми хареса!стиха ти...нямам думи!поздрав!
-
хареса ми монолога ти...
чудесно!!! -
Поздравления!
-
Мда!
Тук с удоволствие се спрях! Поздрав! -
Прекрасен монолог!Поздрав!
-
Видях...Богиня...красивата Венера...
с обич, прекрасно момиче. -
Ти не се стряскаш лесно, нашта! Не се притесняваш от грабители, откакто Сюзън ти показа номера с ръжена! Поздрави от гилдията на алхимиците/третата сграда за днес! /.
-
Благодаря ти, че те има ТАКАВА, Мариола! Думите ти винаги са истински скъпоценности...за душата ми!!! Благодаря, тюркоаз
-
Браво.Ммного хубаво!
-
Представям си как излиза Венера от дълбините
на морето - непоколебима - бъди тържествуваща и ти Венус!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
има "грабители", които омайваш
и чиито очи може би
ти искаш да изпиеш
...
до дъно...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=35809