загребвах с шепи от тъгата си
и я хвърлях срещу морските вълни,
а те във мен оставяха словата си -
така говорех аз със своите мъгли...
и раждах в себе си дъгите
след дъжд от киселинни празноти.
така получих простотата си
и се научих да поемам тишини,
когато безусловно съществуващи остатъци
оставаха след тежки думи и мълви.
така приучих и душата си
на шумни морски приливи и тихи дълбини,
на отливи във себе си и към тишините си,
когато бродят вън грабители с изпиващи очи...
© Вечерница или Зорница Все права защищены
има "грабители", които омайваш
и чиито очи може би
ти искаш да изпиеш
...
до дъно...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=35809