glezla (Станислава) glezla (Станислава)
1 20
11 oct 2011, 23:59

Монологично

896 0 8

Сърцето си в шепата събрах,

парченцата разплакани кървяха...

Пронизваше ме сиво-черен страх,

надеждите излъгани скимтяха.

Поисках да я утеша,

разкъсаната като дрипа вяра.

Отрязаха и двете ù крила!

Нима отново преживяваше кошмара!?!

И точно преди изгрев ти дойде,

когато беше непрогледен мрака...

За мен донесе в двете си ръце

светулката, която тихо чаках.

А бях готова да се закълна,

че по-добре ще е да плача,

но не и да подам ръка

на някого отново в здрача.

Надежда? Има, казваш ти...

И страх... пред себе си дори отричам,

че навярно... може би...

мога истински да те обичам...!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0