Сърцето си в шепата събрах,
парченцата разплакани кървяха...
Пронизваше ме сиво-черен страх,
надеждите излъгани скимтяха.
Поисках да я утеша,
разкъсаната като дрипа вяра.
Отрязаха и двете ù крила!
Нима отново преживяваше кошмара!?!
И точно преди изгрев ти дойде,
когато беше непрогледен мрака...
За мен донесе в двете си ръце
светулката, която тихо чаках. ...