glezla (Станислава)
20 61
Oct 11, 2011, 11:59 PM

Монологично 

  Poetry » Love
702 0 8

Сърцето си в шепата събрах,

парченцата разплакани кървяха...

Пронизваше ме сиво-черен страх,

надеждите излъгани скимтяха.

Поисках да я утеша,

разкъсаната като дрипа вяра.

Отрязаха и двете ù крила!

Нима отново преживяваше кошмара!?!

И точно преди изгрев ти дойде,

когато беше непрогледен мрака...

За мен донесе в двете си ръце

светулката, която тихо чаках.

А бях готова да се закълна,

че по-добре ще е да плача,

но не и да подам ръка

на някого отново в здрача.

Надежда? Има, казваш ти...

И страх... пред себе си дори отричам,

че навярно... може би...

мога истински да те обичам...!!!

 

© Станислава All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??