26 may 2017, 0:32

Море 

  Poesía » Otra
838 4 8

Морето ражда мойта суета

на бури и на нежност скрита.

Вълната – милостива Пиетá,

в скута си ме люшва и оплита

 

мрежата от здраво повесло

с нишките, усукани в сърцето,

от всичкото, което е дошло

и другото – назаем взето.

 

Поемам въздуха за моя бяг

към приют на спокоен пристан...

Но можеш ли да стигнеш бряг,

ако морето не поиска?

© Калина калина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??