May 26, 2017, 12:32 AM

Море 

  Poetry » Other
839 4 8

Морето ражда мойта суета

на бури и на нежност скрита.

Вълната – милостива Пиетá,

в скута си ме люшва и оплита

 

мрежата от здраво повесло

с нишките, усукани в сърцето,

от всичкото, което е дошло

и другото – назаем взето.

 

Поемам въздуха за моя бяг

към приют на спокоен пристан...

Но можеш ли да стигнеш бряг,

ако морето не поиска?

© Калина калина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??