Морето ражда мойта суета
на бури и на нежност скрита.
Вълната – милостива Пиетá,
в скута си ме люшва и оплита
мрежата от здраво повесло
с нишките, усукани в сърцето,
от всичкото, което е дошло
и другото – назаем взето.
Поемам въздуха за моя бяг
към приют на спокоен пристан...
Но можеш ли да стигнеш бряг,
ако морето не поиска?
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up