калина (Калина калина)
42 168
26.05.2017 г., 0:32 ч.

Море 

  Поезия » Друга
844 4 8

Морето ражда мойта суета

на бури и на нежност скрита.

Вълната – милостива Пиетá,

в скута си ме люшва и оплита

 

мрежата от здраво повесло

с нишките, усукани в сърцето,

от всичкото, което е дошло

и другото – назаем взето.

 

Поемам въздуха за моя бяг

към приют на спокоен пристан...

Но можеш ли да стигнеш бряг,

ако морето не поиска?

© Калина калина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??