Морето ражда мойта суета
на бури и на нежност скрита.
Вълната – милостива Пиетá,
в скута си ме люшва и оплита
мрежата от здраво повесло
с нишките, усукани в сърцето,
от всичкото, което е дошло
и другото – назаем взето.
Поемам въздуха за моя бяг
към приют на спокоен пристан...
Но можеш ли да стигнеш бряг,
ако морето не поиска?
© Калина калина Все права защищены