7 abr 2009, 11:42

Море

1K 0 5

   От морската шир онзи ден

случи се нещо точно пред мен.

Както седях в покой,

от водата изведнъж се появи Той

и тръгна към мен, увит в пелена

от морска солена вода.

Сякаш тя го покриваше изцяло,

но аз виждах голото му тяло.

Сплел водораслови коси,

два аметиста вместо очи.

Лилави, лилави дълбини...

Вълните разресва със пръстите си.

Ето че Той стигна брега

и обу си обувки от пясъка.

Бавно седна до мен,

леко го близнах - беше солен.

Аз се протегнах да го прегърна,

но синята му плът в капки се превърна

и отново се всмука в морето.

А колко сънувах това,

че съм само твоя, Море!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това между мен и морето е споделена любов!
  • Флиртаджийка такава! С морето, а?!
  • Благодаря ви много за доброто посрещане и коментари!За първи път показвам нещо свое.Надявам се да ви изненадвам приятно и с други стихчета.
  • Хубав и интересен стих за начало! Поздрави!
  • красиво сънуваш
    Добре дошла!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...