7 abr 2009, 11:42

Море

1.1K 0 5

   От морската шир онзи ден

случи се нещо точно пред мен.

Както седях в покой,

от водата изведнъж се появи Той

и тръгна към мен, увит в пелена

от морска солена вода.

Сякаш тя го покриваше изцяло,

но аз виждах голото му тяло.

Сплел водораслови коси,

два аметиста вместо очи.

Лилави, лилави дълбини...

Вълните разресва със пръстите си.

Ето че Той стигна брега

и обу си обувки от пясъка.

Бавно седна до мен,

леко го близнах - беше солен.

Аз се протегнах да го прегърна,

но синята му плът в капки се превърна

и отново се всмука в морето.

А колко сънувах това,

че съм само твоя, Море!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това между мен и морето е споделена любов!
  • Флиртаджийка такава! С морето, а?!
  • Благодаря ви много за доброто посрещане и коментари!За първи път показвам нещо свое.Надявам се да ви изненадвам приятно и с други стихчета.
  • Хубав и интересен стих за начало! Поздрави!
  • красиво сънуваш
    Добре дошла!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....