Море
От морската шир онзи ден
случи се нещо точно пред мен.
Както седях в покой,
от водата изведнъж се появи Той
и тръгна към мен, увит в пелена
от морска солена вода.
Сякаш тя го покриваше изцяло,
но аз виждах голото му тяло.
Сплел водораслови коси,
два аметиста вместо очи.
Лилави, лилави дълбини...
Вълните разресва със пръстите си.
Ето че Той стигна брега
и обу си обувки от пясъка.
Бавно седна до мен,
леко го близнах - беше солен.
Аз се протегнах да го прегърна,
но синята му плът в капки се превърна
и отново се всмука в морето.
А колко сънувах това,
че съм само твоя, Море!
© Калина All rights reserved.
