11 jul 2017, 22:28

Море в душата ми

  Poesía » Otra
1.3K 0 0

Обичам да се смея, обичам да се радвам

на деня светъл, на живота тъй прекрасен.

Не спирам и за миг да вярвам

че тъй ще бъде и на пролет, зима и на есен.

 

Морския бриз щом по тялото усещам

и парещото слънце си лежи по мен

Щом дните си с усмивка аз посрещам

знам хубав ще е този ден.

 

Когато чуя звука на морските вълни

подканващ ме с него да се слея

забравям и за необятни планини

морето вярвам знае, че за него аз копнея.

 

Искам да чувам весел детски смях

да виждам формички за пясък, кофички, лопатки.

Децата връщат ме в детството с замах

в техния свят – без вина, гняв и без нападки

 

Дете оставам си сега и ще бъда винаги

на морската повърхност се отпускам

истинските неща в живота – намирам ги

и заедно с морето през лятото препускам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...