Море в душата ми

Обичам да се смея, обичам да се радвам

на деня светъл, на живота тъй прекрасен.

Не спирам и за миг да вярвам

че тъй ще бъде и на пролет, зима и на есен.

Морския бриз щом по тялото усещам

и парещото слънце си лежи по мен

Щом дните си с усмивка аз посрещам

знам хубав ще е този ден.

Когато чуя звука на морските вълни

подканващ ме с него да се слея

забравям и за необятни планини

морето вярвам знае, че за него аз копнея.

Искам да чувам весел детски смях

да виждам формички за пясък, кофички, лопатки.

Децата връщат ме в детството с замах

в техния свят – без вина, гняв и без нападки

Дете оставам си сега и ще бъда винаги

на морската повърхност се отпускам

истинските неща в живота – намирам ги

и заедно с морето през лятото препускам.