Jul 11, 2017, 10:28 PM

Море в душата ми

  Poetry » Other
1.3K 0 0

Обичам да се смея, обичам да се радвам

на деня светъл, на живота тъй прекрасен.

Не спирам и за миг да вярвам

че тъй ще бъде и на пролет, зима и на есен.

 

Морския бриз щом по тялото усещам

и парещото слънце си лежи по мен

Щом дните си с усмивка аз посрещам

знам хубав ще е този ден.

 

Когато чуя звука на морските вълни

подканващ ме с него да се слея

забравям и за необятни планини

морето вярвам знае, че за него аз копнея.

 

Искам да чувам весел детски смях

да виждам формички за пясък, кофички, лопатки.

Децата връщат ме в детството с замах

в техния свят – без вина, гняв и без нападки

 

Дете оставам си сега и ще бъда винаги

на морската повърхност се отпускам

истинските неща в живота – намирам ги

и заедно с морето през лятото препускам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....