11 jun 2019, 22:55

Морето

  Poesía » Otra
697 0 0

Измий море,

на босите нозе сивата отрова,

и  дивотията и нея, останала без  мисъл.

Вземи море и остави я без опора,

вълните да и влеят смисъл.

Ще му олекне на телесното,

душата ще си вземе своя част ,

и лятото ще влезе, ще пристигне,

за да се въздигне бавно в своята си власт.

По пясъчния бряг море,

ще тътрят сенките си хора,

оставили далече свои демони,

ще търсят край водите ти отмора,

И слънцето по таз измъчена земя,

силата си ще раздава

и ще отмерва новите си дни, във дълги часове забрава.
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...