Морето
710
0
0
Измий море,
на босите нозе сивата отрова,
и дивотията и нея, останала без мисъл.
Вземи море и остави я без опора,
вълните да и влеят смисъл.
Ще му олекне на телесното,
душата ще си вземе своя част ,
и лятото ще влезе, ще пристигне,
за да се въздигне бавно в своята си власт.
По пясъчния бряг море,
ще тътрят сенките си хора,
оставили далече свои демони,
ще търсят край водите ти отмора,
И слънцето по таз измъчена земя,
силата си ще раздава
и ще отмерва новите си дни, във дълги часове забрава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Георгиев Всички права запазени
