Измий море,

на босите нозе сивата отрова,

и  дивотията и нея, останала без  мисъл.

Вземи море и остави я без опора,

вълните да и влеят смисъл.

Ще му олекне на телесното,

душата ще си вземе своя част ,

и лятото ще влезе, ще пристигне,

за да се въздигне бавно в своята си власт.

По пясъчния бряг море,

ще тътрят сенките си хора,

оставили далече свои демони,

ще търсят край водите ти отмора,

И слънцето по таз измъчена земя,

силата си ще раздава

и ще отмерва новите си дни, във дълги часове забрава.