Морето и момичето

30 ene 2009, 18:54

Poesía » De amor

515 0 0

Морето на две се разтвори,
смирено път й стори,
тя беше бледа, но така красива,
а сърцето й от болка се превива,
роклята черна по пясъка се влачи,
момичето безсилно крачи.
Навлезе тя в дълбоката вода
и взе със себе си остатъка от своята душа,
водата й стига до половина,
изведнъж сърцето застина,
видя го на брега, но не ще се върне,
по-добре морето да я погълне.
Той ще страда може би,
но никога няма толкова да го боли.
Поредната вълна приижда,
в тъмното само неговите очи вижда,
отпусна се спокойно тя,
в смъртта откри свойта свобода,
на света тя нищо не остави,
защото той нищо не й даде...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.