Морето и момичето
624
0
0
Морето на две се разтвори,
смирено път й стори,
тя беше бледа, но така красива,
а сърцето й от болка се превива,
роклята черна по пясъка се влачи,
момичето безсилно крачи.
Навлезе тя в дълбоката вода
и взе със себе си остатъка от своята душа,
водата й стига до половина,
изведнъж сърцето застина,
видя го на брега, но не ще се върне,
по-добре морето да я погълне.
Той ще страда може би,
но никога няма толкова да го боли.
Поредната вълна приижда,
в тъмното само неговите очи вижда,
отпусна се спокойно тя,
в смъртта откри свойта свобода,
на света тя нищо не остави,
защото той нищо не й даде...
смирено път й стори,
тя беше бледа, но така красива,
а сърцето й от болка се превива,
роклята черна по пясъка се влачи,
момичето безсилно крачи.
Навлезе тя в дълбоката вода
и взе със себе си остатъка от своята душа,
водата й стига до половина,
изведнъж сърцето застина,
видя го на брега, но не ще се върне,
по-добре морето да я погълне.
Той ще страда може би,
но никога няма толкова да го боли.
Поредната вълна приижда,
в тъмното само неговите очи вижда,
отпусна се спокойно тя,
в смъртта откри свойта свобода,
на света тя нищо не остави,
защото той нищо не й даде...
© Дани Дикова All rights reserved.
