Морето и момичето

Jan 30, 2009, 6:54 PM

Poetry » Love

513 0 0

Морето на две се разтвори,
смирено път й стори,
тя беше бледа, но така красива,
а сърцето й от болка се превива,
роклята черна по пясъка се влачи,
момичето безсилно крачи.
Навлезе тя в дълбоката вода
и взе със себе си остатъка от своята душа,
водата й стига до половина,
изведнъж сърцето застина,
видя го на брега, но не ще се върне,
по-добре морето да я погълне.
Той ще страда може би,
но никога няма толкова да го боли.
Поредната вълна приижда,
в тъмното само неговите очи вижда,
отпусна се спокойно тя,
в смъртта откри свойта свобода,
на света тя нищо не остави,
защото той нищо не й даде...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.