Морето на две се разтвори,
смирено път й стори,
тя беше бледа, но така красива,
а сърцето й от болка се превива,
роклята черна по пясъка се влачи,
момичето безсилно крачи.
Навлезе тя в дълбоката вода
и взе със себе си остатъка от своята душа,
водата й стига до половина,
изведнъж сърцето застина,
видя го на брега, но не ще се върне,
по-добре морето да я погълне. ...