Морето и момичето
смирено път й стори,
тя беше бледа, но така красива,
а сърцето й от болка се превива,
роклята черна по пясъка се влачи,
момичето безсилно крачи.
Навлезе тя в дълбоката вода
и взе със себе си остатъка от своята душа,
водата й стига до половина,
изведнъж сърцето застина,
видя го на брега, но не ще се върне,
по-добре морето да я погълне.
Той ще страда може би,
но никога няма толкова да го боли.
Поредната вълна приижда,
в тъмното само неговите очи вижда,
отпусна се спокойно тя,
в смъртта откри свойта свобода,
на света тя нищо не остави,
защото той нищо не й даде...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дани Дикова Все права защищены