18 feb 2010, 13:37

Морето ми говори

936 0 0

 

 

 

Морето ми говори, зове ме,

но аз ли – нехая.

Пейзаж от хора, чадъри не искам да зная.

Два квадрата от  морския бряг притежавам,

два квадрата верни на мене остават,

късче небе, венец от слънце лъчи,

шепи пясък, парчета крайбрежни скали.

Морето ми говори,

мами ме с  шума на пенливите вълни,

с мириса на сол, водорасли,

с хоризонта от бягащите по него искри.

Морето ми говори на своя език,

със крясъка  на крайбрежните чайки,

със грохота тих на нощен прибой.

Два квадрата на север и юг притежавам

там, където оставамденя да посрещна.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...