Морето ми говори

Морето ми говори, зове ме,

но аз ли – нехая.

Пейзаж от хора, чадъри не искам да зная.

Два квадрата от  морския бряг притежавам,

два квадрата верни на мене остават,

късче небе, венец от слънце лъчи,

шепи пясък, парчета крайбрежни скали.

Морето ми говори,

мами ме с  шума на пенливите вълни,

с мириса на сол, водорасли,

с хоризонта от бягащите по него искри.

Морето ми говори на своя език,

със крясъка  на крайбрежните чайки,

със грохота тих на нощен прибой.

Два квадрата на север и юг притежавам

там, където оставамденя да посрещна.