11 feb 2012, 19:25 2025-08-24T08:54:32+03:00

*Морето на времето 23.08.2010

Poesía

622 0 0

Животът нежно ме обгръща, тъй както живото море У мене всичко се обръща завръща се едно дете Синхронът, чувството е ново във времето сега съм аз Усещам себе си изново със спомени за мойто аз Във времето аз плувам и търся миди по брега Прибоя винаги ще чувам във вятъра на вечността Старецът у мене бавно разпалва огъня на младостта Детето гледа и му е забавно, усмихва се невинността Тишината плахо ме обзема в хармония със времето сега Всеки в мен нанякъде поема по пътя ми към вечността

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0