Feb 11, 2012, 7:25 PM 2025-08-24T08:54:32+03:00

*Морето на времето 23.08.2010

Poetry

620 0 0

Животът нежно ме обгръща, тъй както живото море У мене всичко се обръща завръща се едно дете Синхронът, чувството е ново във времето сега съм аз Усещам себе си изново със спомени за мойто аз Във времето аз плувам и търся миди по брега Прибоя винаги ще чувам във вятъра на вечността Старецът у мене бавно разпалва огъня на младостта Детето гледа и му е забавно, усмихва се невинността Тишината плахо ме обзема в хармония със времето сега Всеки в мен нанякъде поема по пътя ми към вечността

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0