11 февр. 2012 г., 19:25  

*Морето на времето 23.08.2010

624 0 0

 

Животът нежно ме обгръща, тъй както живото море У мене всичко се обръща  завръща се едно дете   Синхронът, чувството е ново във времето сега съм аз Усещам себе си изново със спомени за мойто аз    Във времето аз плувам и търся миди по брега Прибоя винаги ще чувам  във вятъра на вечността   Старецът у мене бавно разпалва огъня на младостта Детето гледа и му е забавно, усмихва се невинността   Тишината плахо ме обзема в хармония със времето сега Всеки в мен нанякъде поема по пътя ми към вечността

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...