11.02.2012 г., 19:25 ч.

*Морето на времето 23.08.2010 

  Поезия
464 0 0

Животът нежно ме обгръща, тъй както живото море... У мене всичко се обръща - завръща се едно дете... Синхронът, чувството е ново - във времето сега съм аз. Усещам себе си изново - със спомени за мойто Аз. Във времето аз плувам. И търся миди на брега. Прибоя винаги ще чувам. Във вятъра на вечността. Старецът у мене бавно разпалва огъня на младостта. Детето гледа и му е забавно, но заспива с усмивка на уста... Чувствам - тишината ме обзема в хармонията на времето сега. Всеки в мен нанякъде поема по пътя ми към вечността...

© Красимир Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??