Животът нежно ме обгръща, тъй както живото море... У мене всичко се обръща - завръща се едно дете... Синхронът, чувството е ново - във времето сега съм аз. Усещам себе си изново - със спомени за мойто Аз. Във времето аз плувам. И търся миди на брега. Прибоя винаги ще чувам. Във вятъра на вечността. Старецът у мене бавно разпалва огъня на младостта. Детето гледа и му е забавно, но заспива с усмивка на уста... Чувствам - тишината ме обзема в хармонията на времето сега. Всеки в мен нанякъде поема по пътя ми към вечността...