11.02.2012 г., 19:25  

*Морето на времето 23.08.2010

621 0 0

 

Животът нежно ме обгръща, тъй както живото море У мене всичко се обръща  завръща се едно дете   Синхронът, чувството е ново във времето сега съм аз Усещам себе си изново със спомени за мойто аз    Във времето аз плувам и търся миди по брега Прибоя винаги ще чувам  във вятъра на вечността   Старецът у мене бавно разпалва огъня на младостта Детето гледа и му е забавно, усмихва се невинността   Тишината плахо ме обзема в хармония със времето сега Всеки в мен нанякъде поема по пътя ми към вечността

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...