17 sept 2018, 10:40

Морето през септември

934 0 0

 

Раздипля се край мен и ме обсипва с ласки,

цветенца водораслени , седеф по смуглата ми плът.

Играе си със слънчевите зайчета и за последно –

всичко му е свидно, диша с пълна гръд.

Преди да го оставя във властта на зимата,

е до невярване кристално синьо и добро.

Отгоре облаците са застинали в картина нереална.

Какво ми казват, наредени за дъждовния гавот.

Естествено, че тръгвам и не се обръщам.

На кея раницата ме зове на път.

Морето през септември е притихнала стихия.

И гали въздуха соленият му дъх.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...