Морето разтърси къдрици

17 abr 2013, 7:57

Poesía » Del paisaje

569 0 7

и ги пръсна по брега.

А там, на пясъка, два чифта стъпки

оставяха обща следа.

Морето погледна следата

с мокро-сините си очи

и с влажен език я заличи.

Отгоре, звездите се скупчиха с вик:

Колко грозен, неуместен език!

Луната разплиска по плажа нежната си светлина

и гирляндът от стъпки празнично засия,

като огърлие по морската шия.

Колко любов и красота

можем да оставяме ние!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2020-06-08T20:09:47+03:00

Пепи! Прегръщам те!
palenka (П Антонова)

2020-06-08T19:36:45+03:00

Много е хубаво!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-01-18T08:09:32+02:00

Благодаря за римуваният въпрос. Точно за това живеем. Блуждаем и оставяме следи. Аз искам, моите да останат видими дълго. Да не ги заличават вълните. Не знам ще успея ли, но се опитвам. Още веднъж - благодаря.
Петър1 (Петър Димитров)

2018-01-17T21:36:30+02:00

Няма да е точно коментар а :
"Следи оставяме ние върху пясъка,
но мигом ги вълните заличават.
Защо ли сме живели - ще попиташ?
За да оставяме добри следи."
goblenka (Маргарита Ангелова)

2013-04-17T19:47:32+03:00

Благодаря ви. Дано се хареса и на други.
valqka (Валентин Василев)

2013-04-17T10:09:31+03:00

Завладяващо!
toxin (Таня Донова)

2013-04-17T07:57:55+03:00

Хареса ми!