goblenka (Маргарита Ангелова) goblenka (Маргарита Ангелова)
79 463
17 abr 2013, 7:57

Морето разтърси къдрици

784 0 7

Морето разтърси къдрици

и ги пръсна по брега.

А там, на пясъка, два чифта стъпки

оставяха обща следа.

Морето погледна следата

с мокро-сините си очи

и с влажен език я заличи.

Отгоре, звездите се скупчиха с вик:

Колко грозен, неуместен език!

Луната разплиска по плажа нежната си светлина

и гирляндът от стъпки празнично засия,

като огърлие по морската шия.

Колко любов и красота

можем да оставяме ние!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Пепи! Прегръщам те!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Много е хубаво!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Благодаря за римуваният въпрос. Точно за това живеем. Блуждаем и оставяме следи. Аз искам, моите да останат видими дълго. Да не ги заличават вълните. Не знам ще успея ли, но се опитвам. Още веднъж - благодаря.
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Няма да е точно коментар а :
    "Следи оставяме ние върху пясъка,
    но мигом ги вълните заличават.
    Защо ли сме живели - ще попиташ?
    За да оставяме добри следи."
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Благодаря ви. Дано се хареса и на други.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0