goblenka (Маргарита Ангелова)
79 463

17 abr 2013, 7:57

Морето разтърси къдрици

Poesía » Del paisaje

779 0 7

и ги пръсна по брега.

А там, на пясъка, два чифта стъпки

оставяха обща следа.

Морето погледна следата

с мокро-сините си очи

и с влажен език я заличи.

Отгоре, звездите се скупчиха с вик:

Колко грозен, неуместен език!

Луната разплиска по плажа нежната си светлина

и гирляндът от стъпки празнично засия,

като огърлие по морската шия.

Колко любов и красота

можем да оставяме ние!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

goblenka (Маргарита Ангелова)

Пепи! Прегръщам те!

2020-06-08T20:09:47+03:00
palenka (П Антонова)

Много е хубаво!

2020-06-08T19:36:45+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Благодаря за римуваният въпрос. Точно за това живеем. Блуждаем и оставяме следи. Аз искам, моите да останат видими дълго. Да не ги заличават вълните. Не знам ще успея ли, но се опитвам. Още веднъж - благодаря.

2018-01-18T08:09:32+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Няма да е точно коментар а :
"Следи оставяме ние върху пясъка,
но мигом ги вълните заличават.
Защо ли сме живели - ще попиташ?
За да оставяме добри следи."

2018-01-17T21:36:30+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Благодаря ви. Дано се хареса и на други.

2013-04-17T19:47:32+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0