goblenka (Маргарита Ангелова) goblenka (Маргарита Ангелова)
79 463
Apr 17, 2013, 7:57 AM

Морето разтърси къдрици

776 0 7

Морето разтърси къдрици

и ги пръсна по брега.

А там, на пясъка, два чифта стъпки

оставяха обща следа.

Морето погледна следата

с мокро-сините си очи

и с влажен език я заличи.

Отгоре, звездите се скупчиха с вик:

Колко грозен, неуместен език!

Луната разплиска по плажа нежната си светлина

и гирляндът от стъпки празнично засия,

като огърлие по морската шия.

Колко любов и красота

можем да оставяме ние!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Пепи! Прегръщам те!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Много е хубаво!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Благодаря за римуваният въпрос. Точно за това живеем. Блуждаем и оставяме следи. Аз искам, моите да останат видими дълго. Да не ги заличават вълните. Не знам ще успея ли, но се опитвам. Още веднъж - благодаря.
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Няма да е точно коментар а :
    "Следи оставяме ние върху пясъка,
    но мигом ги вълните заличават.
    Защо ли сме живели - ще попиташ?
    За да оставяме добри следи."
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Благодаря ви. Дано се хареса и на други.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0