Морето разтърси къдрици
Морето разтърси къдрици
и ги пръсна по брега.
А там, на пясъка, два чифта стъпки
оставяха обща следа.
Морето погледна следата
с мокро-сините си очи
и с влажен език я заличи.
Отгоре, звездите се скупчиха с вик:
Колко грозен, неуместен език!
Луната разплиска по плажа нежната си светлина
и гирляндът от стъпки празнично засия,
като огърлие по морската шия.
Колко любов и красота
можем да оставяме ние!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
