goblenka (Маргарита Ангелова) goblenka (Маргарита Ангелова)
79 463
17 апр. 2013 г., 07:57

Морето разтърси къдрици

780 0 7

Морето разтърси къдрици

и ги пръсна по брега.

А там, на пясъка, два чифта стъпки

оставяха обща следа.

Морето погледна следата

с мокро-сините си очи

и с влажен език я заличи.

Отгоре, звездите се скупчиха с вик:

Колко грозен, неуместен език!

Луната разплиска по плажа нежната си светлина

и гирляндът от стъпки празнично засия,

като огърлие по морската шия.

Колко любов и красота

можем да оставяме ние!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Пепи! Прегръщам те!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Много е хубаво!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Благодаря за римуваният въпрос. Точно за това живеем. Блуждаем и оставяме следи. Аз искам, моите да останат видими дълго. Да не ги заличават вълните. Не знам ще успея ли, но се опитвам. Още веднъж - благодаря.
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Няма да е точно коментар а :
    "Следи оставяме ние върху пясъка,
    но мигом ги вълните заличават.
    Защо ли сме живели - ще попиташ?
    За да оставяме добри следи."
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Благодаря ви. Дано се хареса и на други.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0