Морска буря
| Когато морето стане сиво като олово и Посейдон започне да чете своето слово, тогава рибите се крият, вълните ги покриват, а рибарите замръзнали ръцете си потриват. Романтиката остава, но посреща ни страхът, страх ни е да мислим по-далече от носа. Мечтите нaрастват заедно с вълните. Животът ни потъва тайно в дълбините. | |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Явор Перфанов Todos los derechos reservados
