22 ene 2008, 10:54

Морска буря

  Poesía » Civil
1.9K 0 9
Когато морето стане сиво като олово
и Посейдон започне да чете своето слово,
тогава рибите се крият, вълните ги покриват,
а рибарите замръзнали ръцете си потриват.


Романтиката остава, но посреща ни страхът,
страх ни е да мислим по-далече от носа.
Мечтите нaрастват заедно с вълните.
Животът ни потъва тайно в дълбините.
 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мечтите са тези,които изпълват дните,
    те вадят живота от дълбините!
    Не унивай,Яворе,
    винаги има причина за вяра в победата!
    С теб съм!
  • Много е хубаво! Поздрави!
  • И аз не спирам да мечтая,въпреки, че днес са ми писали
    двойка!!!Всичко хубаво, Яворе!!!
  • Поздравления!~ Много ми хареса - е, нали е за "дълбините" И дано мечтите ти, да надвишат вълните...
    Успех
  • Не спирай да мечтаеш и се бори да не потъне живота в дълбините.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...